25 мая 2014 г., 16:00

Присъда

671 0 1

Ако нещо се случи с мен, случайно

ще научиш от дъното на жълтата преса.

Ала какво значение може да има това,

след като никога не съм ти казвал

колко те обичам?!...

Ако душата отлита на майната си от тялото,

къде по дяволите ще отиде тази любов, любима/ме?!...

От мига, в който разкодирах,

по жестовете на желанието,

че бръмчиш с моите трепети,

позата ми на непукист се разпадна.

Сега, когато драскам

с последни усилия на сетивата,

един малък паяк препуска по матрицата

от мастилени символи и ме шпионира.

Вероятно ще ти донесе самопризнанията

на един неуспял смешник...

Съдът влиза!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • вече си и казал колко я обичаш... в едни искрени
    истински поетични самопризнания... поздрав
    за малкото паяче, което шпионира..

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....