31 oct 2012, 12:57  

Присъда

  Poesía
1.1K 0 7

Днес даже и небето се разплака.

Валя до дупка. Слънце не изгря...

В оная нощ, когато тебе чаках,

се пръкна тая буря. И узря...

 

Тръбяха гласове на синоптици

за арии от слънце и мечти.

Но в твоите помръкнали зеници

почти усетих бурята... Почти...

 

И днес съм отзован от твойто Лято –

Дъждът вали. Отвсякъде вали...

Осъди ме на дъжд в момент, когато

за слънце пях... Затуй дъждът боли...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ще трябва да изтърпиш дъжда, за да видиш дъгата
    Поздрав!
  • Прекрасен стих!
    Поздрави!
  • Много силно...
  • Много въздействащ стих, Ники! Поздрав!
  • И днес съм отзован от твойто Лято –
    Дъждът вали. Отвсякъде вали...
    Осъди ме на дъжд в момент, когато
    за слънце пях... Затуй дъждът боли...

    Какво удоволствие за мен е да те открия тук в тази ранна утрин! Стихотворението ти отново е прекрасно, хваща за гърлото!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...