Днес даже и небето се разплака.
Валя до дупка. Слънце не изгря...
В оная нощ, когато тебе чаках,
се пръкна тая буря. И узря...
Тръбяха гласове на синоптици
за арии от слънце и мечти.
Но в твоите помръкнали зеници
почти усетих бурята... Почти...
И днес съм отзован от твойто Лято –
Дъждът вали. Отвсякъде вали...
Осъди ме на дъжд в момент, когато
за слънце пях... Затуй дъждът боли...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
