11 ene 2017, 22:41

Присъда

  Poesía » Civil
537 0 0

Горящото сърце на обществото
върху теб изсипа черните си сажди,
в опита си сам да ги изтриеш,
грозно се размазват по лицето.

Раздухан вятърът от хули,
размива оловно-тежкия ти смисъл,
изгубваш цялата си същност,
протрит парцал, безпомощно се вееш.

Кух морал от наранени интереси
те пързаля по клиширан парапет,
иска да си много ниско долу,
защото няма капацитет.

Най-уплашените паранои,
притиснати от своя страх,
лепят етикети по реверите на други,
присъди раздават със замах.

Без да имат собствено достойнство,
грачат гладни гарги, с препълнени гърла,
докато за трохички се сражават,
мъдро учат те на чест...

Времето се разболява,
погубено от безмислени вражди,
реалната присъда то ще дава,
докато напълно те унищожи.
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Misteria Vechna Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...