26 mar 2017, 19:56

Присъда

  Poesía » Otra
609 0 0

Потъмня небето

доскоро слънчево и синьо,

мълчание се настани в притихналата шир,

предчувсвие за мрак премина,

за краят на спокойствие и мир.

 

Облаци се блъскаха по буреносен път,

светкавици раздираха със огнения си кинжал,

гръм и трясък вкопчиха се

в битка за върхът,

разтърси трус внезапен поднебесния портал.

 

Дъждът стовари се със ярост върху мен,

оловни стълбове подпряха мрачното небе,

заклещи ме стихията в железен воден плен,

видях се в клетка пред поройното поле!

 

Листа и клони стенеха в кипящия въртоп,

вейки и стъбла се гърчеха с отчаян стон,

вилнееше на воля водния галоп,

поройна пелена развяваше хитон.

 

Вихърът на този водопад

играеше си с цялата земя,

бучеше страховития парад,

ревеше ненаситната ламя!

 

Но ето на небето появи се кон,

на огнения кон ездач,

на тетивата му небесния закон,

на копието края, който възвести

спасителя- водач!

 

Ламята клюмна, млъкна водопадът,

рухнаха стихиите сразени,

изчезна покосен парадът,

дърветатa,полятa,тревите,цветовете и листата

щастливи се изправиха

със нов живот във слънцето облени!

 

гр. София, 31.07.2016г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...