26.03.2017 г., 19:56

Присъда

606 0 0

Потъмня небето

доскоро слънчево и синьо,

мълчание се настани в притихналата шир,

предчувсвие за мрак премина,

за краят на спокойствие и мир.

 

Облаци се блъскаха по буреносен път,

светкавици раздираха със огнения си кинжал,

гръм и трясък вкопчиха се

в битка за върхът,

разтърси трус внезапен поднебесния портал.

 

Дъждът стовари се със ярост върху мен,

оловни стълбове подпряха мрачното небе,

заклещи ме стихията в железен воден плен,

видях се в клетка пред поройното поле!

 

Листа и клони стенеха в кипящия въртоп,

вейки и стъбла се гърчеха с отчаян стон,

вилнееше на воля водния галоп,

поройна пелена развяваше хитон.

 

Вихърът на този водопад

играеше си с цялата земя,

бучеше страховития парад,

ревеше ненаситната ламя!

 

Но ето на небето появи се кон,

на огнения кон ездач,

на тетивата му небесния закон,

на копието края, който възвести

спасителя- водач!

 

Ламята клюмна, млъкна водопадът,

рухнаха стихиите сразени,

изчезна покосен парадът,

дърветатa,полятa,тревите,цветовете и листата

щастливи се изправиха

със нов живот във слънцето облени!

 

гр. София, 31.07.2016г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...