26 ene 2016, 20:35

Присъда за доброто 

  Poesía
499 0 2
На поляна тъй далече
от мъничкия сгушен град
стоеше тъничко човече-
окъсано, умиращо от глад.
Във всяка къща събраните деца
тичаха около бляскава елха
с озарените си личица,
очаквайки подаръците и снега.
То обаче се боеше,
студ и самота завиваха го всяка вечер,
а когато имаше мъгла
изчезваше за близо месец. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Димитрова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??