26 ene 2016, 20:35

Присъда за доброто 

  Poesía
430 0 2

На поляна тъй далече

от мъничкия сгушен град

стоеше тъничко човече-

окъсано, умиращо от глад.

Във всяка къща събраните деца

тичаха около бляскава елха

с озарените си личица,

очаквайки подаръците и снега.

То обаче се боеше,

студ и самота завиваха го всяка вечер,

а когато имаше мъгла

изчезваше за близо месец.

Чух в града да се говори,

че малкото дете било

ангелче от Божите покои,

тук с мисия дошло...

 

© Радост Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??