JoyDimitrova (Радост Димитрова) JoyDimitrova (Радост Димитрова)
3 41
26 ene 2016, 20:35

Присъда за доброто

  Poesía
747 0 2

На поляна тъй далече

от мъничкия сгушен град

стоеше тъничко човече-

окъсано, умиращо от глад.

Във всяка къща събраните деца

тичаха около бляскава елха

с озарените си личица,

очаквайки подаръците и снега.

То обаче се боеше,

студ и самота завиваха го всяка вечер,

а когато имаше мъгла

изчезваше за близо месец.

Чух в града да се говори,

че малкото дете било

ангелче от Божите покои,

тук с мисия дошло...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радост Димитрова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0