На поляна тъй далече
от мъничкия сгушен град
стоеше тъничко човече-
окъсано, умиращо от глад.
Във всяка къща събраните деца
тичаха около бляскава елха
с озарените си личица,
очаквайки подаръците и снега.
То обаче се боеше,
студ и самота завиваха го всяка вечер,
а когато имаше мъгла
изчезваше за близо месец.
Чух в града да се говори,
че малкото дете било
ангелче от Божите покои,
тук с мисия дошло...
© Радост Димитрова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
