На поляна тъй далече
от мъничкия сгушен град
стоеше тъничко човече-
окъсано, умиращо от глад.
Във всяка къща събраните деца
тичаха около бляскава елха
с озарените си личица,
очаквайки подаръците и снега.
То обаче се боеше,
студ и самота завиваха го всяка вечер,
а когато имаше мъгла
изчезваше за близо месец.
Чух в града да се говори,
че малкото дете било
ангелче от Божите покои,
тук с мисия дошло...
© Радост Димитрова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
