Присъда за доброто
На поляна тъй далече
от мъничкия сгушен град
стоеше тъничко човече-
окъсано, умиращо от глад.
Във всяка къща събраните деца
тичаха около бляскава елха
с озарените си личица,
очаквайки подаръците и снега.
То обаче се боеше,
студ и самота завиваха го всяка вечер,
а когато имаше мъгла
изчезваше за близо месец.
Чух в града да се говори,
че малкото дете било
ангелче от Божите покои,
тук с мисия дошло...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Димитрова Всички права запазени
