Присъница
Все още чувам шепота ти нощем,
в мига между заспиване и сън,
а когато сутрин се събудя,
унесен още аз усещам
ръцете ти –
вплетени
по мен
и винаги се чудя -
да се надигна?
или да чакам?
докато не свърши вечността,
а после ставам
и денят минава с мисълта,
че може би не ми остава друго
освен да те очаквам през нощта
…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мартин Димитров Todos los derechos reservados
