5.07.2017 г., 11:05 ч.

Присъница 

  Поезия » Любовна
426 1 0

Все още чувам шепота ти нощем,
в мига между заспиване и сън, 
а когато сутрин се събудя,
унесен още аз усещам 
ръцете ти – 
вплетени 
по мен 
и винаги се чудя - 
да се надигна?
или да чакам?
докато не свърши вечността,
а после ставам
и денят минава с мисълта,
че може би не ми остава друго
освен да те очаквам през нощта

© Мартин Димитров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??