Все още чувам шепота ти нощем,
в мига между заспиване и сън,
а когато сутрин се събудя,
унесен още аз усещам
ръцете ти –
вплетени
по мен
и винаги се чудя -
да се надигна?
или да чакам?
докато не свърши вечността,
а после ставам
и денят минава с мисълта,
че може би не ми остава друго
освен да те очаквам през нощта
…
© Мартин Димитров All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
