И дори в мисълта ми нахлуваш стремглаво,
мойте нощи обсебваш до края.
Уж ми трябваше мъничко радост,
но защо теб в съня си повиках - не зная.
Влизаш смело в душата ми пуста
и се ровиш във нея изцяло.
Виж... намерил си вече присъствие -
просто сядаш и четеш я без жалост.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.