Притча - 1
Аз, Последната земна жена, оцелявам
с теб - Последния мъж.
Гневен, Бог разрушил е Земята, залял я е
със Световния океан.
С теб живеем по милост на ледния къс.
В тази блеснала пустош,
подобна на снежен термитник,
с криви ходове под повърхността,
аз те водя със факел в ръка - двама скитници,
без да знаем кога са денят и нощта.
Знам със сигурност само, че аз ще те водя -
тебе, грешната аз, мен ще водиш пък ти.
Само някои криви ходове съм научила, Боже,
кой би казал, вървейки напред,
към какво се все стремим.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Павлина Гатева Todos los derechos reservados
