Притча - 1
Аз, Последната земна жена, оцелявам
с теб - Последния мъж.
Гневен, Бог разрушил е Земята, залял я е
със Световния океан.
С теб живеем по милост на ледния къс.
В тази блеснала пустош,
подобна на снежен термитник,
с криви ходове под повърхността,
аз те водя със факел в ръка - двама скитници,
без да знаем кога са денят и нощта.
Знам със сигурност само, че аз ще те водя -
тебе, грешната аз, мен ще водиш пък ти.
Само някои криви ходове съм научила, Боже,
кой би казал, вървейки напред,
към какво се все стремим.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
