24.01.2009 г., 11:32 ч.  

Притча - 1 

  Поезия » Друга
473 0 2

Аз, Последната земна жена, оцелявам
с теб - Последния мъж.
Гневен, Бог разрушил е Земята, залял я е
със Световния океан.
С теб живеем по милост на ледния къс.

В тази блеснала пустош,
подобна на снежен термитник,
с криви ходове под повърхността,
аз те водя със факел в ръка - двама скитници,
без да знаем кога са денят и нощта.

Знам със сигурност само, че аз ще те водя - 
тебе, грешната аз, мен ще водиш пък ти.
Само някои криви ходове съм научила, Боже,
кой би казал, вървейки напред,
към какво се все стремим.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??