Притча за новия дом
ПРИТЧА ЗА НОВИЯ ДОМ
Не опазих своя дом...
Как дълго плаках,
молих се,
копнях...
Но срещнах Бог
и Той ми рече:
- Нов дом
да съградиш
е време вече.
- Ето,
отвеждам те при хоросана,
при глината заветна.
Знаеш пътя,
начина, по който
нова къща
върху старата
да спретнеш.
Душата ми,
помилвана от Бога,
си повярва:
“Ще се възродя!
Запретвам си ръкавите
и вече мога!
Меся глина,
дом градя.
А ако някой утре ме попита
тухла от своя дом
дали ще му дам,
показвам пътя - там е скрита
възможността
да го въздигне сам.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Албена Стефанова Todos los derechos reservados
