alistef (Албена Стефанова)
177 373
Sep 27, 2009, 11:35 PM

Притча за новия дом 

  Poetry » Phylosophy
602 0 4

 

ПРИТЧА ЗА НОВИЯ ДОМ

 

Не опазих своя дом...

 

Как дълго плаках,

                               молих се,

                                      копнях...

 

Но срещнах Бог

и Той ми рече:

 - Нов дом

да съградиш

е време вече.

 

- Ето,

отвеждам те при хоросана,

при глината заветна.

Знаеш пътя,

начина, по който

нова къща

върху старата

да спретнеш.

 

Душата ми,

помилвана от Бога,

си повярва:

“Ще се възродя!

Запретвам си ръкавите

и вече мога!

Меся глина,

дом градя.

 

А ако някой утре ме попита

тухла от своя дом

дали ще му дам,

показвам пътя - там е скрита

възможността

да го въздигне сам.

 

© Албена Стефанова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??