6 sept 2013, 12:28

Притчата за Адам и Ева

  Poesía
629 1 2

Създал е Господ този свят

със помисли добри и честни.

За красота създал е цвят

и дал ни изрази словесни.

 

А от реброто на Адам

създал е Господ и жената.

От древността пък още знам

в нощта им светел със луната.

 

И там под светлата луна

Адам и Ева да си траят.

И този мъж, и таз жена

дори любов да не познаят.

 

Във Рая двамата сами

са се разхождали на голо.

Едяли са дори фурми

и са се движели на соло.

 

Но таз - коварната змия,

със ябълката си накрая

така им лошо завидя,

че Бог изгонил ги от Рая.

 

В яда си им размахал пръст:

проклел ги трима поотделно.

И всеки носи днеска кръст

от глупост правен самоделно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...