6 sept 2013, 12:28

Притчата за Адам и Ева

  Poesía
630 1 2

Създал е Господ този свят

със помисли добри и честни.

За красота създал е цвят

и дал ни изрази словесни.

 

А от реброто на Адам

създал е Господ и жената.

От древността пък още знам

в нощта им светел със луната.

 

И там под светлата луна

Адам и Ева да си траят.

И този мъж, и таз жена

дори любов да не познаят.

 

Във Рая двамата сами

са се разхождали на голо.

Едяли са дори фурми

и са се движели на соло.

 

Но таз - коварната змия,

със ябълката си накрая

така им лошо завидя,

че Бог изгонил ги от Рая.

 

В яда си им размахал пръст:

проклел ги трима поотделно.

И всеки носи днеска кръст

от глупост правен самоделно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...