Притежание
Там, където
улицата се слива с безкрая
и стърчат от мъглата
главите на сградите,
набити на колове,
дърветата са приведени
над себе си
и твърде любовната лирика.
С ръце прежулени,
разкъсани,
изтънели
като въжета втора употреба,
с души втора употреба
хората се свързват
...
и се късат по средата
безсмислени,
безръки
и ненужни
от неспособността да кажат
“само мое”.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елица Мавродинова Todos los derechos reservados
