Притежание

16 may 2007, 16:24

Poesía

1027 0 3

Там, където

улицата се слива с безкрая

и стърчат от мъглата

главите на сградите,

набити на колове,

дърветата са приведени

над себе си

и твърде любовната лирика.

С ръце прежулени,

разкъсани,

изтънели

като въжета втора употреба,

с души втора употреба

хората се свързват

...

и се късат по средата

безсмислени,

безръки

и ненужни

от неспособността да кажат

“само мое”.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.