Там, където
улицата се слива с безкрая
и стърчат от мъглата
главите на сградите,
набити на колове,
дърветата са приведени
над себе си
и твърде любовната лирика.
С ръце прежулени,
разкъсани,
изтънели
като въжета втора употреба,
с души втора употреба
хората се свързват
...
и се късат по средата
безсмислени,
безръки
и ненужни
от неспособността да кажат
“само мое”.
© Елица Мавродинова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
