Притежание

16.05.2007 г., 16:24 ч.

Поезия

1000 0 3

Там, където

улицата се слива с безкрая

и стърчат от мъглата

главите на сградите,

набити на колове,

дърветата са приведени

над себе си

и твърде любовната лирика.

С ръце прежулени,

разкъсани,

изтънели

като въжета втора употреба,

с души втора употреба

хората се свързват

...

и се късат по средата

безсмислени,

безръки

и ненужни

от неспособността да кажат

“само мое”.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.