Притеснение
Летя във фомата на нощна пеперуда.
Идвам тази нощ при теб,
гледам да не те събудя,
виждам - със съня си зает.
Не, няма да те будя!
Часовникът -
наляво се въртят, времето назад се заиграва.
Ставаш от леглото наобратно с
кървясали за сън очи
и на дивана с мъка сядаш.
Забързана летя към теб, да кацна на носа ти.
Да ме забележиш. Закачам се в конец от разпраната ти риза.
Крило от мойта нова визия се къса.
Пада върху екрана на любимата ти телевизия.
Заболя ме, но може пък да вземеш да ме видиш. Останах и без крайник.
Не, много ти се спи, няма как да станеш да ме видиш.
Знаех си!
Еуфорията мина и реших да пробвам да летя.
С едно крило. И паднах върху мръсния паркет.
Познай какво се случи? Дойде време за преди сънния ти тоалет.
Закрачи с мръсните си чехли по още
по-мръсния паркет и туловищото на
безкрилото животно смаза.
Навръщане хартия взе и набързичко
приключи с мен. Хвърли ме в канала.
Събудих се на вечерта, вече в тяло на русалка бях.
Освен жестове и мислите четях. Не беше нужно за
вниманието да се боря. Смисълът около осевата се върти.
Скочих във ваната с перилен прах и слушах кучето на двора.
Бях красива с лачен рибен тоалет, размахвах буйната си грива,
но ти отново с телевизора си беше зает.
Не, няма да те притеснявам!
На следващия обърнат напред с краката ден,
феята на тиквите дойде и превърна ме в полен.
Дойде денят и ти да страдаш.
Ще си спомняш всеки ден за мен с кихавици неспирни и очи подути.
Станах твоя вечен алерген и сега е време да си спомниш, че ме има.
Ще ме има до последния ти ден. Ти си гледай телевизия, кихай си на воля.
Няма да се притеснявам!
Отивам да храня пчелите в майската градина.
И ще им помагам.
Мед в бурканите ще слагам.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Бийсти Todos los derechos reservados