31.08.2014 г., 15:07

Притеснение

573 0 0

Летя във фомата на нощна пеперуда.
Идвам тази нощ при теб,
гледам да не те събудя,
виждам - със съня си зает.
Не, няма да те будя!

Часовникът  -

стрелките му
наляво се въртят,  времето назад се заиграва.
Ставаш от леглото наобратно с
кървясали за сън очи
и на дивана с мъка сядаш.
Забързана летя към теб, да кацна на носа ти.
Да ме забележиш. Закачам се в конец от разпраната ти риза.
Крило от мойта нова визия се къса.
Пада върху екрана на любимата ти телевизия.
Заболя ме, но може пък да вземеш да ме видиш. Останах и без крайник.
Не, много ти се спи, няма как да станеш да ме видиш.
Знаех си!

Еуфорията мина и реших да пробвам да летя.
С едно крило. И паднах върху мръсния паркет.
Познай какво се случи?  Дойде време за преди сънния ти тоалет.
Закрачи с мръсните си чехли по още
по-мръсния паркет и туловищото на
безкрилото животно смаза.
Навръщане хартия взе и набързичко
приключи с мен. Хвърли ме в канала.

Събудих се на вечерта, вече в тяло на русалка бях.
Освен жестове и мислите четях. Не беше нужно за
вниманието да се боря. Смисълът около осевата се върти.
Скочих във ваната с перилен прах и слушах кучето на двора.
Бях красива с лачен рибен тоалет, размахвах буйната си грива,
но ти отново с телевизора си беше зает.
Не, няма да те притеснявам!

На следващия обърнат напред с краката ден,
феята на тиквите дойде и превърна ме в полен.
Дойде денят и ти да страдаш.
Ще си спомняш всеки ден за мен с кихавици неспирни и очи подути.
Станах твоя вечен алерген и сега е време да си спомниш, че ме има.
Ще ме има до последния ти ден. Ти си гледай телевизия, кихай си на воля.
Няма да се притеснявам!
Отивам да храня пчелите в майската градина.
И ще им помагам.
Мед в бурканите ще слагам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бийсти Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...