10 feb 2012, 22:22

Притихнал

  Poesía
781 0 2

 

 

 

 

 

Притихнал, моят дух къде се губи,

заспал е сред омраза и лъжи…

и само времето минава покрай него,

и остава своите огнени следи…

 

Не зная моят дух защо така се губи…

Не виждащ, не разбиращ и разбит…

А времето минава покрай него –

и безнаказано жестоко го руши…!

 

В ново време, казват, че живеем -

потъпкващо искрите на нови мисли и мечти, 

само вярата в сърцата днес живее,

вярата, че - рано или късно - нещо ще се промени.

 

Само тогава  – озарена от сияние мечтано -

ще се отърси моята душа от тежките окови

на безнадеждност, бедност и неволя…

Тогава  – притихнал, моят дух ще се събуди…

 

Ще заблести в небето нов изгряващ свят…!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....