10.02.2012 г., 22:22 ч.

Притихнал 

  Поезия
556 0 2

 

 

 

 

 

Притихнал, моят дух къде се губи,

заспал е сред омраза и лъжи…

и само времето минава покрай него,

и остава своите огнени следи…

 

Не зная моят дух защо така се губи…

Не виждащ, не разбиращ и разбит…

А времето минава покрай него –

и безнаказано жестоко го руши…!

 

В ново време, казват, че живеем -

потъпкващо искрите на нови мисли и мечти, 

само вярата в сърцата днес живее,

вярата, че - рано или късно - нещо ще се промени.

 

Само тогава  – озарена от сияние мечтано -

ще се отърси моята душа от тежките окови

на безнадеждност, бедност и неволя…

Тогава  – притихнал, моят дух ще се събуди…

 

Ще заблести в небето нов изгряващ свят…!

© Катя Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??