Притихнал

Izumrudkata (Катя)
290 3762

10.02.2012 г., 22:22 ч.

Поезия

595 0 2

Притихнал, моят дух къде се губи,

заспал е сред омраза и лъжи…

и само времето минава покрай него,

и остава своите огнени следи…

Не зная моят дух защо така се губи…

Не виждащ, не разбиращ и разбит…

А времето минава покрай него –

и безнаказано жестоко го руши…!

В ново време, казват, че живеем -

потъпкващо искрите на нови мисли и мечти,

само вярата в сърцата днес живее,

вярата, че - рано или късно - нещо ще се промени.

Само тогава – озарена от сияние мечтано -

ще се отърси моята душа от тежките окови

на безнадеждност, бедност и неволя…

Тогава – притихнал, моят дух ще се събуди…

Ще заблести в небето нов изгряващ свят…!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.