Притихнал
Притихнал, моят дух къде се губи,
заспал е сред омраза и лъжи…
и само времето минава покрай него,
и остава своите огнени следи…
Не зная моят дух защо така се губи…
Не виждащ, не разбиращ и разбит…
А времето минава покрай него –
и безнаказано жестоко го руши…!
В ново време, казват, че живеем -
потъпкващо искрите на нови мисли и мечти,
само вярата в сърцата днес живее,
вярата, че - рано или късно - нещо ще се промени.
Само тогава – озарена от сияние мечтано -
ще се отърси моята душа от тежките окови
на безнадеждност, бедност и неволя…
Тогава – притихнал, моят дух ще се събуди…
Ще заблести в небето нов изгряващ свят…!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
Поздравления!
