10 февр. 2012 г., 22:22

Притихнал 

  Поэзия
650 0 2
Притихнал, моят дух къде се губи,
заспал е сред омраза и лъжи…
и само времето минава покрай него,
и остава своите огнени следи…
Не зная моят дух защо така се губи…
Не виждащ, не разбиращ и разбит…
А времето минава покрай него –
и безнаказано жестоко го руши…!
В ново време, казват, че живеем -
потъпкващо искрите на нови мисли и мечти,
само вярата в сърцата днес живее,
вярата, че - рано или късно - нещо ще се промени. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Все права защищены

Предложения
  • Прыгаю я днем и ночью, Гравитацию рву в клочья. С большой прыгнул высоты, 10 метров там, ухты! Прыгн...
  • Бомбовозы, пилоты - страна смотрит на нас. Обороты - до взлетных. Мы взлетаем сейчас. Быют зенитки. ...
  • Ни дня, ни дна, а только середина. А я одна – ах, ты, скотина! /ночные пессимистично-оптимистичные р...

Ещё произведения »