14 jul 2015, 23:45

Притихнали вълни

523 0 0

Притихнали вълни

 

Не знам накъде води пътеката на живота,

сред море от рози може би,

или сред черен океан с притихнали вълни.

Не знам дали ще чуя воя на самотата

или непримиримия съсък на огъня.

 

Не знам къде ще отида,

в рая може би,

или в костница, потънала в тъми.

Не знам дали ще хвана на Загубата ръката

или тази на неповторимата Надежда.

 

Знам само едно, уви –

животът е пътека сред кървави рози,

брулена от тъмни, притихнали вълни.

 

Кирил Г. И.

14.07.2015 г. – по залез

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кирил Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...