Притихнали вълни

Не знам накъде води пътеката на живота,

сред море от рози може би,

или сред черен океан с притихнали вълни.

Не знам дали ще чуя воя на самотата

или непримиримия съсък на огъня.

Не знам къде ще отида,

в рая може би,

или в костница, потънала в тъми.

Не знам дали ще хвана на Загубата ръката

или тази на неповторимата Надежда.

Знам само едно, уви –

животът е пътека сред кървави рози,

брулена от тъмни, притихнали вълни.

Кирил Г. И.

14.07.2015 г. – по залез