14.07.2015 г., 23:45

Притихнали вълни

526 0 0

Притихнали вълни

 

Не знам накъде води пътеката на живота,

сред море от рози може би,

или сред черен океан с притихнали вълни.

Не знам дали ще чуя воя на самотата

или непримиримия съсък на огъня.

 

Не знам къде ще отида,

в рая може би,

или в костница, потънала в тъми.

Не знам дали ще хвана на Загубата ръката

или тази на неповторимата Надежда.

 

Знам само едно, уви –

животът е пътека сред кървави рози,

брулена от тъмни, притихнали вълни.

 

Кирил Г. И.

14.07.2015 г. – по залез

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирил Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...