20 jul 2019, 8:25

Приватизирани мечти

  Poesía » Civil
869 6 8

Помните ли – не беше отдавна –  

улиците бяха човешко море, 

нещо се роди, а друго падна,

стъпкано под нашите нозе.

 

Имаше развяти знамена,

барикади, виещи сирени,

а пък погледнете ни сега – 

смачкани, докрай обезверени.

 

Тогава в нас се раждаха мечти,

но тъмни сили ги приватизараха,

и слънцето-надежда някой скри,

и вярата жестоко ампутираха.

 

А бе така красиво бъдещето ни тогава,

сега обаче няма го това във него,

че стана жертва на ламтеж за слава,

на мракобесие и на зловещо его.

 

Приватизираха мечтите ни полека,

надеждата ни в тръни я облякоха,

дори по-лошо – няколко човека

мечтите на милионите откраднаха.

 

17.06.2014. – 18.06.2014.

 

Георги Каменов

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, тогава сякаш връщаха душите на хората, но...
    Вълк агне да е върнал...
    И ще спра дотук, че имам навик да ставам многословен, когато нещо е по тема, която ме вълнува...
  • Гош, ти ми го напомни... а и как да коментирам по друг начин твоя стих, освен с начина, по който го чувствам :https://otkrovenia.com/bg/stihove/anesteziologichno
    Имам Смели спомени от приватизацията...
  • Благодаря ти, Ничка, за коментара.
    Ина, направо ме зашемети с този стих тук! Каквото и да кажа, ще е малко.
  • Анестезиологично

    Раненото духовно
    модерно население
    измисли сънотворно
    за болка изцеление.
    В немилост е душата,
    но болката приспана.
    Разстрои се сърцето
    с гипсираната рана
    Упойката не хвана
    Сърдечната му драма.
    Събра се консултация
    и сложиха повторно
    На бъдещата нация
    По-тежко сънотворно.
    Духовното остана
    Без спомен за болежка.
    Модерно изцеление
    без медицинска грешка....Поздрави, Гош!
  • Всяко начало е с окончателен край!
    За жалост!
    Истина без уста и лице!
    Браво Гош!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...