Помните ли – не беше отдавна –
улиците бяха човешко море,
нещо се роди, а друго падна,
стъпкано под нашите нозе.
Имаше развяти знамена,
барикади, виещи сирени,
а пък погледнете ни сега –
смачкани, докрай обезверени.
Тогава в нас се раждаха мечти,
но тъмни сили ги приватизараха,
и слънцето-надежда някой скри,
и вярата жестоко ампутираха.
А бе така красиво бъдещето ни тогава,
сега обаче няма го това във него,
че стана жертва на ламтеж за слава,
на мракобесие и на зловещо его.
Приватизираха мечтите ни полека,
надеждата ни в тръни я облякоха,
дори по-лошо – няколко човека
мечтите на милионите откраднаха.
17.06.2014. – 18.06.2014.
Георги Каменов
© Георги Каменов Todos los derechos reservados
Вълк агне да е върнал...
И ще спра дотук, че имам навик да ставам многословен, когато нещо е по тема, която ме вълнува...