20.07.2019 г., 8:25 ч.

Приватизирани мечти 

  Поезия » Гражданска
502 6 8

Помните ли – не беше отдавна –  

улиците бяха човешко море, 

нещо се роди, а друго падна,

стъпкано под нашите нозе.

 

Имаше развяти знамена,

барикади, виещи сирени,

а пък погледнете ни сега – 

смачкани, докрай обезверени.

 

Тогава в нас се раждаха мечти,

но тъмни сили ги приватизараха,

и слънцето-надежда някой скри,

и вярата жестоко ампутираха.

 

А бе така красиво бъдещето ни тогава,

сега обаче няма го това във него,

че стана жертва на ламтеж за слава,

на мракобесие и на зловещо его.

 

Приватизираха мечтите ни полека,

надеждата ни в тръни я облякоха,

дори по-лошо – няколко човека

мечтите на милионите откраднаха.

 

17.06.2014. – 18.06.2014.

 

Георги Каменов

 

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да, тогава сякаш връщаха душите на хората, но...
    Вълк агне да е върнал...
    И ще спра дотук, че имам навик да ставам многословен, когато нещо е по тема, която ме вълнува...
  • Гош, ти ми го напомни... а и как да коментирам по друг начин твоя стих, освен с начина, по който го чувствам :https://otkrovenia.com/bg/stihove/anesteziologichno
    Имам Смели спомени от приватизацията...
  • Благодаря ти, Ничка, за коментара.
    Ина, направо ме зашемети с този стих тук! Каквото и да кажа, ще е малко.
  • Анестезиологично

    Раненото духовно
    модерно население
    измисли сънотворно
    за болка изцеление.
    В немилост е душата,
    но болката приспана.
    Разстрои се сърцето
    с гипсираната рана
    Упойката не хвана
    Сърдечната му драма.
    Събра се консултация
    и сложиха повторно
    На бъдещата нация
    По-тежко сънотворно.
    Духовното остана
    Без спомен за болежка.
    Модерно изцеление
    без медицинска грешка....Поздрави, Гош!
  • Всяко начало е с окончателен край!
    За жалост!
    Истина без уста и лице!
    Браво Гош!
  • Права си, Мариана, благодаря за включването.
  • Благодаря, Tangerine, за хубавия коментар.
  • И мечтите откраднаха, и парите. При нас уви така и не завя вятъра на промяната, а вместо него вятъра на подмяната... Много добре си описал иронията на прехода.
Предложения
: ??:??