20.07.2019 г., 8:25

Приватизирани мечти

866 6 8

Помните ли – не беше отдавна –  

улиците бяха човешко море, 

нещо се роди, а друго падна,

стъпкано под нашите нозе.

 

Имаше развяти знамена,

барикади, виещи сирени,

а пък погледнете ни сега – 

смачкани, докрай обезверени.

 

Тогава в нас се раждаха мечти,

но тъмни сили ги приватизараха,

и слънцето-надежда някой скри,

и вярата жестоко ампутираха.

 

А бе така красиво бъдещето ни тогава,

сега обаче няма го това във него,

че стана жертва на ламтеж за слава,

на мракобесие и на зловещо его.

 

Приватизираха мечтите ни полека,

надеждата ни в тръни я облякоха,

дори по-лошо – няколко човека

мечтите на милионите откраднаха.

 

17.06.2014. – 18.06.2014.

 

Георги Каменов

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, тогава сякаш връщаха душите на хората, но...
    Вълк агне да е върнал...
    И ще спра дотук, че имам навик да ставам многословен, когато нещо е по тема, която ме вълнува...
  • Гош, ти ми го напомни... а и как да коментирам по друг начин твоя стих, освен с начина, по който го чувствам :https://otkrovenia.com/bg/stihove/anesteziologichno
    Имам Смели спомени от приватизацията...
  • Благодаря ти, Ничка, за коментара.
    Ина, направо ме зашемети с този стих тук! Каквото и да кажа, ще е малко.
  • Анестезиологично

    Раненото духовно
    модерно население
    измисли сънотворно
    за болка изцеление.
    В немилост е душата,
    но болката приспана.
    Разстрои се сърцето
    с гипсираната рана
    Упойката не хвана
    Сърдечната му драма.
    Събра се консултация
    и сложиха повторно
    На бъдещата нация
    По-тежко сънотворно.
    Духовното остана
    Без спомен за болежка.
    Модерно изцеление
    без медицинска грешка....Поздрави, Гош!
  • Всяко начало е с окончателен край!
    За жалост!
    Истина без уста и лице!
    Браво Гош!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...