Помните ли – не беше отдавна –
улиците бяха човешко море,
нещо се роди, а друго падна,
стъпкано под нашите нозе.
Имаше развяти знамена,
барикади, виещи сирени,
а пък погледнете ни сега –
смачкани, докрай обезверени.
Тогава в нас се раждаха мечти,
но тъмни сили ги приватизараха,
и слънцето-надежда някой скри,
и вярата жестоко ампутираха. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация