12 jun 2005, 23:36

Привечер 

  Poesía
820 0 3

Привечер

умората от дните

натежала

в бездумия и липса

на присъствие

ще снема с длан,

побрала думите потребни

във ритъм, който буди

подобно звън

на сребърно звънче

обърнато с езика към небето.

По него стъпките

са като ехо

в ехо на утрото омесено

от размисли -

воал докосващ глезена

на времето

несъществуващо ...

Мелодията в ритъм отболява!

 

© Йоанна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??