Привечер
Привечер
умората от дните
натежала
в бездумия и липса
на присъствие
ще снема с длан,
побрала думите потребни
във ритъм, който буди
подобно звън
на сребърно звънче
обърнато с езика към небето.
По него стъпките
са като ехо
в ехо на утрото омесено
от размисли -
воал докосващ глезена
на времето
несъществуващо ...
Мелодията в ритъм отболява!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоанна Всички права запазени
