12.06.2005 г., 23:36 ч.

Привечер 

  Поезия
763 0 3

Привечер

умората от дните

натежала

в бездумия и липса

на присъствие

ще снема с длан,

побрала думите потребни

във ритъм, който буди

подобно звън

на сребърно звънче

обърнато с езика към небето.

По него стъпките

са като ехо

в ехо на утрото омесено

от размисли -

воал докосващ глезена

на времето

несъществуващо ...

Мелодията в ритъм отболява!

 

© Йоанна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??