Jun 12, 2005, 11:36 PM

Привечер 

  Poetry
764 0 3

Привечер

умората от дните

натежала

в бездумия и липса

на присъствие

ще снема с длан,

побрала думите потребни

във ритъм, който буди

подобно звън

на сребърно звънче

обърнато с езика към небето.

По него стъпките

са като ехо

в ехо на утрото омесено

от размисли -

воал докосващ глезена

на времето

несъществуващо ...

Мелодията в ритъм отболява!

 

© Йоанна All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??