11 dic 2008, 13:22

Привечер...

801 0 3

                  

           П Р И В Е Ч Е Р...

На хоризонта

денят и нощта

се целуват безмълвно,

унесено...

Небето порозовя

засрамено...

Привечер...

Вървя между

светлината и мрака.

Тъжен вятър

кротко ръцете ми

целува.

Отиде си

още един ден...

отиде си...

Тъгувам за всеки

отминал ден,

тъгувам за всеки

отминал час...

Защото с миговете

постепенно умираме

и ние...

... На хоризонта

вече е тъмно.

Денят и нощта

се разделиха

с мълчаливо страдание.

Вечерта тъжно прегърна

дърветата и

лунните птици.

Вятърът тихо запя

приспивна песен...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лиляна Стойчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...