11 dic 2008, 13:22

Привечер...

803 0 3

                  

           П Р И В Е Ч Е Р...

На хоризонта

денят и нощта

се целуват безмълвно,

унесено...

Небето порозовя

засрамено...

Привечер...

Вървя между

светлината и мрака.

Тъжен вятър

кротко ръцете ми

целува.

Отиде си

още един ден...

отиде си...

Тъгувам за всеки

отминал ден,

тъгувам за всеки

отминал час...

Защото с миговете

постепенно умираме

и ние...

... На хоризонта

вече е тъмно.

Денят и нощта

се разделиха

с мълчаливо страдание.

Вечерта тъжно прегърна

дърветата и

лунните птици.

Вятърът тихо запя

приспивна песен...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лиляна Стойчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...