Dec 11, 2008, 1:22 PM

Привечер...

806 0 3

                  

           П Р И В Е Ч Е Р...

На хоризонта

денят и нощта

се целуват безмълвно,

унесено...

Небето порозовя

засрамено...

Привечер...

Вървя между

светлината и мрака.

Тъжен вятър

кротко ръцете ми

целува.

Отиде си

още един ден...

отиде си...

Тъгувам за всеки

отминал ден,

тъгувам за всеки

отминал час...

Защото с миговете

постепенно умираме

и ние...

... На хоризонта

вече е тъмно.

Денят и нощта

се разделиха

с мълчаливо страдание.

Вечерта тъжно прегърна

дърветата и

лунните птици.

Вятърът тихо запя

приспивна песен...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лиляна Стойчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...