Привечер...
П Р И В Е Ч Е Р...
На хоризонта
денят и нощта
се целуват безмълвно,
унесено...
Небето порозовя
засрамено...
Привечер...
Вървя между
светлината и мрака.
Тъжен вятър
кротко ръцете ми
целува.
Отиде си
още един ден...
отиде си...
Тъгувам за всеки
отминал ден,
тъгувам за всеки
отминал час...
Защото с миговете
постепенно умираме
и ние...
... На хоризонта
вече е тъмно.
Денят и нощта
се разделиха
с мълчаливо страдание.
Вечерта тъжно прегърна
дърветата и
лунните птици.
Вятърът тихо запя
приспивна песен...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лиляна Стойчева Все права защищены
