26 nov 2007, 15:28

Привечер

  Poesía
1K 0 1
 

Слънчо засрамен  към хоризонта се усамоти.

Погледът ми отегчен полета на птичка проследи.

С копнеж загледах природната оперативка.

Земя и Небе се сливат - миг на блажена почивка.

 

Гледка, скъсваща оковите на деня рутинен

и  всичко се потапя в ярък цвят - рубинен.

Подсказка за „Стоп"  пряко от небесата,

да спра да бъда роб на суетата и тълпата.

 

Душата ми от зелена премена възхитена.

Мрачна мисъл в миг сразена и опиянена.

Жадно отпивам от еликсира на живота.

Сърцето ритъм нов избира  и захвърля хомота.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...