26.11.2007 г., 15:28

Привечер

1K 0 1
 

Слънчо засрамен  към хоризонта се усамоти.

Погледът ми отегчен полета на птичка проследи.

С копнеж загледах природната оперативка.

Земя и Небе се сливат - миг на блажена почивка.

 

Гледка, скъсваща оковите на деня рутинен

и  всичко се потапя в ярък цвят - рубинен.

Подсказка за „Стоп"  пряко от небесата,

да спра да бъда роб на суетата и тълпата.

 

Душата ми от зелена премена възхитена.

Мрачна мисъл в миг сразена и опиянена.

Жадно отпивам от еликсира на живота.

Сърцето ритъм нов избира  и захвърля хомота.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...