Nov 26, 2007, 3:28 PM

Привечер

  Poetry
1K 0 1
 

Слънчо засрамен  към хоризонта се усамоти.

Погледът ми отегчен полета на птичка проследи.

С копнеж загледах природната оперативка.

Земя и Небе се сливат - миг на блажена почивка.

 

Гледка, скъсваща оковите на деня рутинен

и  всичко се потапя в ярък цвят - рубинен.

Подсказка за „Стоп"  пряко от небесата,

да спра да бъда роб на суетата и тълпата.

 

Душата ми от зелена премена възхитена.

Мрачна мисъл в миг сразена и опиянена.

Жадно отпивам от еликсира на живота.

Сърцето ритъм нов избира  и захвърля хомота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...