Nov 26, 2007, 3:28 PM

Привечер

  Poetry
1K 0 1
 

Слънчо засрамен  към хоризонта се усамоти.

Погледът ми отегчен полета на птичка проследи.

С копнеж загледах природната оперативка.

Земя и Небе се сливат - миг на блажена почивка.

 

Гледка, скъсваща оковите на деня рутинен

и  всичко се потапя в ярък цвят - рубинен.

Подсказка за „Стоп"  пряко от небесата,

да спра да бъда роб на суетата и тълпата.

 

Душата ми от зелена премена възхитена.

Мрачна мисъл в миг сразена и опиянена.

Жадно отпивам от еликсира на живота.

Сърцето ритъм нов избира  и захвърля хомота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...