Nov 26, 2007, 3:28 PM

Привечер

  Poetry
1K 0 1
 

Слънчо засрамен  към хоризонта се усамоти.

Погледът ми отегчен полета на птичка проследи.

С копнеж загледах природната оперативка.

Земя и Небе се сливат - миг на блажена почивка.

 

Гледка, скъсваща оковите на деня рутинен

и  всичко се потапя в ярък цвят - рубинен.

Подсказка за „Стоп"  пряко от небесата,

да спра да бъда роб на суетата и тълпата.

 

Душата ми от зелена премена възхитена.

Мрачна мисъл в миг сразена и опиянена.

Жадно отпивам от еликсира на живота.

Сърцето ритъм нов избира  и захвърля хомота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....