8 feb 2022, 16:35

Привечер (През октомври) 

  Poesía » Del paisaje
444 1 3

Подскача слънчевият лъч игриво

по сводестите покриви в града.

Листата, жълто златни като пиво,

на клоните одеждите предат.

 

Намига тайно там мансарда стара

с окопрозорец, скрито под бръшлян.

Разсипва есен свойте пъстри багри;

паважът цял със шарки е застлан.

 

Изписква остро в улицата клаксон

и хората, умислени, вървят.

На делника в забързаната ласка

потънал всеки е във своя свят.

 

А слънцето, щом бавно се прибира

в небесния червено-син сайвант,

изпраща го и тиха песен свири

единствен уличният музикант.

 

София

19.10.2014г.

© Анахид Чальовска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??