Подскача слънчевият лъч игриво
по сводестите покриви в града.
Листата, жълто златни като пиво,
на клоните одеждите предат.
Намига тайно там мансарда стара
с око – прозорец, скрито под бръшлян.
Разсипва есен свойте пъстри багри;
паважът цял със шарки е застлан.
Изписква остро в улицата клаксон
и хората, умислени, вървят.
На делника в забързаната ласка
потънал всеки е във своя свят. ...