Feb 8, 2022, 4:35 PM

Привечер (През октомври) 

  Poetry » Landscape
446 1 3

Подскача слънчевият лъч игриво

по сводестите покриви в града.

Листата, жълто златни като пиво,

на клоните одеждите предат.

 

Намига тайно там мансарда стара

с окопрозорец, скрито под бръшлян.

Разсипва есен свойте пъстри багри;

паважът цял със шарки е застлан.

 

Изписква остро в улицата клаксон

и хората, умислени, вървят.

На делника в забързаната ласка

потънал всеки е във своя свят.

 

А слънцето, щом бавно се прибира

в небесния червено-син сайвант,

изпраща го и тиха песен свири

единствен уличният музикант.

 

София

19.10.2014г.

© Анахид Чальовска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??