Привечер (През октомври)
Подскача слънчевият лъч игриво
по сводестите покриви в града.
Листата, жълто златни като пиво,
на клоните одеждите предат.
Намига тайно там мансарда стара
с око – прозорец, скрито под бръшлян.
Разсипва есен свойте пъстри багри;
паважът цял със шарки е застлан.
Изписква остро в улицата клаксон
и хората, умислени, вървят.
На делника в забързаната ласка
потънал всеки е във своя свят.
А слънцето, щом бавно се прибира
в небесния червено-син сайвант,
изпраща го и тиха песен свири
единствен уличният музикант.
София
19.10.2014г.
© Анахид Чальовска All rights reserved.
