31 oct 2009, 13:41

Привет отново

  Poesía » Otra
2.3K 0 16

Та вие степенувате си греховете
и смятате, че вашите не са големи,
и себе си оневинявате, като осъждате,
а после все горчиви плодове берете.

Аз просто браня моя свят,
парче от вашите не искам, не желая,
не искам и приемен атестат,
аз за света ви вече всичко зная.

Да, навярно ви боли, че може и така,
да се живее според друга мяра,
потънали сте в свойта суета
и все не ви достига малко... вяра.

И търсите причини да съм нереален,
така навярно няма толкова да ви боли,
във този свят за вас съм ненормален,
но за изискваната норма... не, мерси.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никодим Сертов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Откровение
  • "Та вие степенувате си греховете
    и смятате, че вашите не са големи,
    и себе си оневинявате, като осъждате"
    Страхотно прозрение си направил - такива сме повечето...за съжаление...
    Много хубав стих - поздравления от мен!
  • Липсваше ми Отрова !
    Добре дошъл отново!
    Във форма си!

  • Браво!
  • Тук си,отровичке!
    Или лекарство си ти?
    Къде те боли?

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...