Oct 31, 2009, 1:41 PM

Привет отново

  Poetry » Other
2.3K 0 16

Та вие степенувате си греховете
и смятате, че вашите не са големи,
и себе си оневинявате, като осъждате,
а после все горчиви плодове берете.

Аз просто браня моя свят,
парче от вашите не искам, не желая,
не искам и приемен атестат,
аз за света ви вече всичко зная.

Да, навярно ви боли, че може и така,
да се живее според друга мяра,
потънали сте в свойта суета
и все не ви достига малко... вяра.

И търсите причини да съм нереален,
така навярно няма толкова да ви боли,
във този свят за вас съм ненормален,
но за изискваната норма... не, мерси.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никодим Сертов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Откровение
  • "Та вие степенувате си греховете
    и смятате, че вашите не са големи,
    и себе си оневинявате, като осъждате"
    Страхотно прозрение си направил - такива сме повечето...за съжаление...
    Много хубав стих - поздравления от мен!
  • Липсваше ми Отрова !
    Добре дошъл отново!
    Във форма си!

  • Браво!
  • Тук си,отровичке!
    Или лекарство си ти?
    Къде те боли?

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...