Oct 31, 2009, 1:41 PM

Привет отново

  Poetry » Other
2.3K 0 16

Та вие степенувате си греховете
и смятате, че вашите не са големи,
и себе си оневинявате, като осъждате,
а после все горчиви плодове берете.

Аз просто браня моя свят,
парче от вашите не искам, не желая,
не искам и приемен атестат,
аз за света ви вече всичко зная.

Да, навярно ви боли, че може и така,
да се живее според друга мяра,
потънали сте в свойта суета
и все не ви достига малко... вяра.

И търсите причини да съм нереален,
така навярно няма толкова да ви боли,
във този свят за вас съм ненормален,
но за изискваната норма... не, мерси.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никодим Сертов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Откровение
  • "Та вие степенувате си греховете
    и смятате, че вашите не са големи,
    и себе си оневинявате, като осъждате"
    Страхотно прозрение си направил - такива сме повечето...за съжаление...
    Много хубав стих - поздравления от мен!
  • Липсваше ми Отрова !
    Добре дошъл отново!
    Във форма си!

  • Браво!
  • Тук си,отровичке!
    Или лекарство си ти?
    Къде те боли?

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...