31.10.2009 г., 13:41

Привет отново

2.3K 0 16

Та вие степенувате си греховете
и смятате, че вашите не са големи,
и себе си оневинявате, като осъждате,
а после все горчиви плодове берете.

Аз просто браня моя свят,
парче от вашите не искам, не желая,
не искам и приемен атестат,
аз за света ви вече всичко зная.

Да, навярно ви боли, че може и така,
да се живее според друга мяра,
потънали сте в свойта суета
и все не ви достига малко... вяра.

И търсите причини да съм нереален,
така навярно няма толкова да ви боли,
във този свят за вас съм ненормален,
но за изискваната норма... не, мерси.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никодим Сертов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Откровение
  • "Та вие степенувате си греховете
    и смятате, че вашите не са големи,
    и себе си оневинявате, като осъждате"
    Страхотно прозрение си направил - такива сме повечето...за съжаление...
    Много хубав стих - поздравления от мен!
  • Липсваше ми Отрова !
    Добре дошъл отново!
    Във форма си!

  • Браво!
  • Тук си,отровичке!
    Или лекарство си ти?
    Къде те боли?

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...