31.10.2009 г., 13:41

Привет отново

2.3K 0 16

Та вие степенувате си греховете
и смятате, че вашите не са големи,
и себе си оневинявате, като осъждате,
а после все горчиви плодове берете.

Аз просто браня моя свят,
парче от вашите не искам, не желая,
не искам и приемен атестат,
аз за света ви вече всичко зная.

Да, навярно ви боли, че може и така,
да се живее според друга мяра,
потънали сте в свойта суета
и все не ви достига малко... вяра.

И търсите причини да съм нереален,
така навярно няма толкова да ви боли,
във този свят за вас съм ненормален,
но за изискваната норма... не, мерси.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никодим Сертов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Откровение
  • "Та вие степенувате си греховете
    и смятате, че вашите не са големи,
    и себе си оневинявате, като осъждате"
    Страхотно прозрение си направил - такива сме повечето...за съжаление...
    Много хубав стих - поздравления от мен!
  • Липсваше ми Отрова !
    Добре дошъл отново!
    Във форма си!

  • Браво!
  • Тук си,отровичке!
    Или лекарство си ти?
    Къде те боли?

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....