16 dic 2015, 22:43

Привидение 

  Poesía
325 0 0

Привидение

 

Ти си нощно привидение,

притихваш в гъстата мъгла,

дивно сладостно творение

изваяно от Божия ръка.

С леко тръпнещо дихание

сега, те посрещам аз,

а мълчаливото очарование

тихичко стои до нас.

Няма думи, нито стон,

стига погледа божествен,

един миг - преодолян,

само ако с друг заместен

е, и пак в тъмнината,

като дим от пушек лек

очертаваше се твоя образ,

твоя образ,

скъп.

Човек!

© Грета Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??