Привидение
Ти си нощно привидение,
притихваш в гъстата мъгла,
дивно сладостно творение
изваяно от Божия ръка.
С леко тръпнещо дихание
сега, те посрещам аз,
а мълчаливото очарование
тихичко стои до нас.
Няма думи, нито стон,
стига погледа божествен,
един миг - преодолян,
само ако с друг заместен
е, и пак в тъмнината,
като дим от пушек лек
очертаваше се твоя образ,
твоя образ,
скъп.
Човек!
© Грета Todos los derechos reservados