16.12.2015 г., 22:43

Привидение

581 0 0

Привидение

 

Ти си нощно привидение,

притихваш в гъстата мъгла,

дивно сладостно творение

изваяно от Божия ръка.

С леко тръпнещо дихание

сега, те посрещам аз,

а мълчаливото очарование

тихичко стои до нас.

Няма думи, нито стон,

стига погледа божествен,

един миг - преодолян,

само ако с друг заместен

е, и пак в тъмнината,

като дим от пушек лек

очертаваше се твоя образ,

твоя образ,

скъп.

Човек!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Грета Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...