Привидение

Привидение

Ти си нощно привидение,

притихваш в гъстата мъгла,

дивно сладостно творение

изваяно от Божия ръка.

С леко тръпнещо дихание

сега, те посрещам аз,

а мълчаливото очарование

тихичко стои до нас.

Няма думи, нито стон,

стига погледа божествен,

един миг - преодолян,

само ако с друг заместен

е, и пак в тъмнината,

като дим от пушек лек

очертаваше се твоя образ,

твоя образ,

скъп.

Човек!