До края стигах всеки ден,
а после отново бях в началото.
Господарка бях на живота си,
но сега съм робиня на съдбата.
За ангел мислят ме хората,
а истински демон съм аз.
Стоя на ръба на пропастта,
но никога не падам.
Край мен море от хора,
а всъщност съм сама.
Всеки ден се моля болката да спре,
но молитвата ми никой не чува.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Яничка Todos los derechos reservados
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
