Привидно

20 jun 2008, 20:10

Poesía » De amor

806 0 0

До края стигах всеки ден,
а после отново бях в началото.
Господарка бях на живота си,
но сега съм робиня на съдбата.
За ангел мислят ме хората,
а истински демон съм аз.
Стоя на ръба на пропастта,
но никога не падам.
Край мен море от хора,
а всъщност съм сама.
Всеки ден се моля болката да спре,
но молитвата ми никой не чува.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Привидно

Искате да прочетете повече?

Propuestas