ashley_ (Яничка)
37 51
Jun 20, 2008, 8:10 PM

Привидно 

  Poetry » Love
715 0 0

До края стигах всеки ден,

а после отново бях в началото.

Господарка бях на живота си,

но сега съм робиня на съдбата.

За ангел мислят ме хората,

а истински демон съм аз.

Стоя на ръба на пропастта,

но никога не падам.

Край мен море от хора,

а всъщност съм сама.

Всеки ден се моля болката да спре,

но молитвата ми никой не чува.

© Яничка All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??